Моите соленки

Моите соленки

След супер успешният ми опит да направя палачинки за закуска, сега дойде ред на нещо по-трудно – соленките. Но нека започнем с малко предисловие…

Напоследък храните по магазините стават все по-скъпи, все по-некачествени и с все повече консерванти, оцветители и друга химия из тях. Именно това провокира у мен идеята да започна да си правя някои от любимите неща вкъщи. Разбира се жена ми готви много вкусно, но исках и аз да се включа с малко по-различни рецепти. Ако на нея разчитам за вкусните ястия, то аз се запалих по приготвянето на десерти, закуски, хлебчета и „щръволинки“, както наричаме по нашия край дребните разядки като соленките

Соленките… Да си дойдем на думата. Честно казано за соленки се сетих като прочетох рецептата върху новия пакет с брашно, който купихме. Приядоха ми се соленки, огледах се за необходимите продукти, споделих с Деси (жена ми)  и получих нейната подкрепа при условие, че не направя всичко в брашно. Постарах се да запазя къщата чиста и запретнах ръкави да меся тестото. То пък взеха, че се получиха накрая вкусни соленки.

Разбира се аз направих половин доза, че ако оплескам нещата да не изхабя много продукти и затова ще напиша точно това, което направих, а не рецептата за соленки от пакета брашно.

Моята рецепта за соленки:

200 мл прясно мляко
брашно колкото поеме
1 с.л. захар
1 с.л. сол
1 ч.л. сода за хляб
50 гр. краве масло
1 яйце
ким или чубрица
1 доза мерак

Разбивате яйцето и 2/3 от него прибавяте в чашата с млякото. Добавяте още солта, захарта и содата и разбърквате добре до хомогенна смес. Ако искате соленките ви да станат по-солени прибавете още малко сол, че тази, която ползвах, се оказа не много солена и моите соленки останаха по-сладички. В дълбока купа сипвате малко брашно, добавяте сместа с млякото и почвате да разбърквате с една вилица като постоянно добавяте брашно. Когато сместта се сгъсти и вилицата почва да я реже идва момента да включите ръцете в действие. Добавяте маслото, запретвате ръкави и добавяйки още брашно почвате да месите докато се получи сравнително твърдо тесто, но не прекалено твърдо. Вместо масло можете да ползвате мас, за да станат по-крехти, но аз нямах, та затова ползвах с масло. Това тесто мушвате в хладилника за около час и половина.

След това го разстилате или разточвате докато стане тънко около половин сантиметър (за дамите – половин пръст). Пускате фурната, нагласяте термостата на 180 градуса и се залавяте със сложното – рязането на тестото за соленките. Аз взех един голям кухненски нож и го нарязах на тънки също половин сантиметър (половин пръст) ивици. Нареждате ги в най-голямата тава, която намерите, като оставяте около сантиметър между тях, че се надуват и слепват. Като наредите соленките идва моментът да използвате и останалата 1/3 от яйцето – намажете ги с него и ги поръсете с ким (по желание). Аз ким нямах и поръсих част от тях с червен пипер и част с ронена чубрица. Много е вероятно да не ги съберете всичките в тавата, но не ги сгъчквайте, както направих аз, че ще се слепят и няма да станат много хрупкави. По-добре ги опечете на два пъти или в две тави наведнъж (не съм пробвал). Та след като сте наредили лентичките от бъдещи соленки прилежно една до друга, пъхате във вече загрятата фурна и печете 20-25 минути до златисто. Ако искате соленките да станат по-хрупкави, но и по-твърди, печете при 170 градуса. Така ще се изсушат повече и ще хрупкат повече.

Ами май това е цялата хамалогия по приготвяне на соленки. Моите бяха високо оценени от моята половинка, която отново чете книга на историческа тема… Но това е друга тема за друго място…

Ще ви издам и една тайна. Докато чаках соленките да втасат в хладилника, забърках един бърз крем с бисквитки, който стана умопомрачително вкусен, но за това друг път.

Успех!