Гражданско общество

Гражданско общество

Този блог е създаден с идеята тук да публикувам статии и любопитни факти от сферата на SEO и уеб дизайн. Но за каква оптимизация да говорим и какъв дизайн да правим, когато навън хората са готови да се избият?!

В един момент осъзнах, че ако се затворя в работата си и си правя дизайна, аз всъщност ще се затворя в един нереален и красив свят. А наистина да оптимизираш сайтове или да правиш уеб дизайн е една спокойна, интересна и амбициозна работа. За съжаление обаче живеем в свят напълно противоположен на виртуалния уеб свят. Светът, в който живеем и в частност неговото общество от ден на ден се озлобява все повече и повече. Осъзнах, че в момента, в който затворя капака на лаптопа и изляза от офиса, сякаш попадам в ада. Виждам как непознати се псуват, деца се бият, коли се разбиват…

Странното е, че всичките примери, подтикнали ме да пиша за човешката злоба в блог за SEO са съвсем реални, случили се покрай мен, а не просто чути по новините. Така за пример ще споделя няколко ситуации, случили се покрай мен или с мен в рамките само на няколко дни.

Представете си автомивка с валове (такива показват все по филмите). Влизам аз оня ден в една такава автомивка и ми мият колата. Зад мен се нарежда едно лъскаво BMW, управлявано от излъскана мадама. Всичко изглежда на място – мадамата се издокарала, кара издокарана кола, очевидно е дама с положение в обществото.

Та излизам аз от автомивката и почват да ми почистват колата отвътре. Чакайки момчетата да приключат забелязвам, че въпросното BMW паркира в близост до моята кола, очевидно с идеята, че и то ще бъде почиствано отвътре. Слиза дамата от колата говорейки по телефона. Не след дълго телефонният разговор се превърна в скандал, в който дамата започна да крещи използвайки думи, които дори мъж не би употребил толкова на често, че и крещейки на сред бензиностанцията (където е автомивката). Стоя си аз, гледам я и й се чудя на поведението. Да беше дошла с магарешка каруца, нямаше да повярвам, че жена може да крещи и псува така просташки на обществено място.

Но това не е нищо. Друга ситуация… Карам си аз колата по обичайния маршрут и по обичайното време, тръгвайки за работа, а пред мен друг автомобил на Т-образно кръстовище без мигач. Съответно тръгвайки направи дъга на дясно и аз очаквах да продължи на дясно и се включих в движението. Онзи обаче внезапно направи ляв завой, оставяйки ми място единствено пред себе си, където и се престроих. След секунда вече пътувах по големия булевард без да преча на никой, обаче… Забелязвам в огледалото въпросния автомобил да набира зад мен. Аз съответно реших да не му обръщам внимание, като помислих, че ще ми се размаха злобно защото съм минал пред него, а не съм му влязъл отзад примерно. Обаче не, онзи реши да ме отбива от движението, за да се разправяме ръкопашно. Аз разбира се като един интелигентнен човек предпочитам словестната конфронтация пред това да му избия зъбите и да ходя да се разправям после по участъците. Та ръчнах си трета и не след дълго онзи изостана далеч назад. Но това не е всичко! Стигайки в поредното задръстване забелязах, че онзи не се отказва и упорито иска нещо от мен, крещейки вече изравнено с мен в съседната колона автомобили. Убеждаваше ме как съм селянин, прост, тъп, неграмотен и как съм карал като кретен и как продължава да желае ръкопашен конфликт, плюейки колата ми. Странно… Явно е проява на гражданска гордост да псуваш и да плюеш по колите на хората. Е, аз като един прост селянин не ги знам тия работи. В крайна сметка след още километър преследване го изгубих от огледалата си, но още седя и се чудя на случката.

И тъй, чудейки се, съдбата ми поднася още по-нелепа случка само няколко дни след онази! Карам си аз по същия маршрут, но наобратно, прибирайки се от работа. Стигам си до тясната уличка, водеща към блоковия паркинг, а там, на уличката спряно BMW с двама души вътре, гледайки някъде в краката си. Аз съответно им свирнах кратко, за да привлека вниманието и да забележат, че възпрепятстват движението. Те ме погледнаха, пътникът слезе и почна да ми крещи да си ходя на село и там да си бибиткам, щото съм тъп, а това било град. При което аз само го погледнах учудено, не вярвайки, че един непознат може да ми крещи, че го чакам да освободи улицата. Той разбира се продължи упорито да ме увещава колко тъп селянин съм, а той колко умен гражданин е. Е, шофьорът все пак премести пречещото BMW и успях да си паркирам колата пред вкъщи.

Та само от тези няколко случки толкоз впечатления насъбрах, че още не мога да ги разбера. Първо от къде тез граждани решиха, че аз съм селянин?! Това че карам лъскава кола ли ги кара да мислят така или това, че нося риза, а не анцунг? И друго… За да бъда гражданин в града, в който живея, трябва ли да псувам на обществени места познати и непознати хора и да си търся боя или просто трябва да облека анцунг?

Седя си аз и не мога да си подредя мислите, че да стигна до логични отговори.

Но явно нещата са прости (не логични) и стоят така:

– обличаш се спортно-елегантно, значи си тъп;
нямаш нито една санкция от КАТ, значи си прост;
мениджър си в голяма компания, значи си неграмотен;
караш лъскав спортен автомобил, значи си селянин.

Е, явно ще трябва да се примиря с фактите, все пак живеем в отворено общество на демократична държава… Hello world!